Цялата обществена машина днес произвежда един продукт, който спокойно вече може да наречем българския идиот. Български, защото е наш и идиот, защото комуникационните способности на хората до 20 г. са консервирани сериозно в собствения им бит (и сос) и никой няма достъп до тях. Между тях, училището, библиотеката и медията, ако щете – като носители на жезненоважна информация, има огромна пропаст.

На едната страна остава Дарвин, от другата страна – Азис и баба му. От едната страна е неспособността да назовеш името на българския президент, от другата страна хипер информираност за бельото на фолкдивите от „Пайнер“. От една страна пълната липса на понятия как върви един мерцедес и от другата страна ясното съзнание, че можем да откраднем мерцедес, да се чукаме за мерцедес или да катастрофираме с мерцедес.

В тези тенденции много хора виждат нормализация на обществения продукт. Мужиците бяха възпитавани по времето на социализма да бъдат среднисти (поне), а днес просто се връща старото ниво на огромното количество плебс. Плебсът е нужен – трябва да храни една прослойка политици, бели якички, научна, техническа и артистична прослойка, също така оптимално количество обикновени тарикати и въобще – неясната българска аристокрация.

Такъв плебс съществува навсякъде – особено в САЩ. А в други страни, където го няма, наличието му се организира чрез опростени емиграционни практики. Това е тясно специализиран плебс – той знае коя гайка на конвейера да завърти, специалист е само за тази гайка и не му е нужно да знае, че Хилари Клинтън е жена и се кандидатира за президент, а Барак е черен и също има мерак за Белия дом. Това е човекът, който може да работи нещо в държава, където има ясни социални правила. Необразованият има нисък обществен ценз и знае мястото си там, където е полезен.

В нашата република това съвсем не е така.

Бедата на гимназистите не е, че са прости, а че:
А/ още не го знаят
Б/ имат претенция свръх своите възможности
В/ им липсва тотална самоирония

По първа точка: Настина идва едно прекрасно поколение деца, което още не знае колко не знае. То е втъкнато в свят на огромен технологичен напредък и ползва технологиите само ако си ги купи евтино или ги открадне скъпо. Технологията на модерния свят у нас присъства само като потребление (и то на старо) и никак като производство. По принцип консуматорът е произвеждащ и информиран човек. У нас потреблението е тотално неинформирано, на парче, а производството на технологиите – от демокрация до ядрен реактор е сведено до минимум.

В същото време хората до 20 изпадат в капана на неинформираното незнание. Те имат диплома, но навсякъде, където трябва да са полезни – те са напълно ненужни. Никой от тях не се самоусъвършенства с цел бъдеща самопредстава как да бъде полезен на обществото и на себе си. Най-страшното проклятие на българите – изречението „може и така“, вече е индивидуален профил и гордост на всеки неудачник. Дори и „копи-пейст“ културата у нас не промени нивото на този проблем.

Много старателно от обществото се крие този образ на неудачник. Правят го политиците и медиите, които винаги са се страхували от лесното лумпенизиране на източния неудачник. В резултат българският идиот излиза от училище и не знае, и няма кой да му каже диагнозата. Диагноза няма, но има професия – плебей. Въпреки това обаче у него се очертава патрицианска черта в характера. Т. е. – стигаме до точка Б: плебеят има претенции.

Един от основните въпроси на нашия капитализъм е на какво отгоре хората у нас получават парите си. Върху каква претенция. Те работят некачествено, недисциплинирано, екстензивно, импровизират лошо и оцеляват още по-лошо. Мекият преход създаде въздушен джоб вместо нормалната еволюция на прехода. В този джоб се крият занаятчиите, малцинствата и пенсионерите, необразованите и младите – това е обществена плънка, която вече горчи. А същите тези хора имат тоталната претенция да живеят добре.

Всеки поединично обаче, ако бъде интервюиран какво може – отговорът е нулев. Като отговора – кой е Дарвин? Няма значение. Но незнанието за Дарвин е песъчинка в епицентъра на общата култура, чиято липса прави от обикновения ученик много лош социопат – той сериозно мисли, че ще еволюира до маймуна с мерцедес, без Дарвин да му се мотае наоколо.

Жестока претенция за „нормален живот“ без никаква лична отговорност за собствения ни живот – това е характерно не само за хората в гимназия – това е национална черта. И накрая – най-лошата новина: подточка В: липсата на самоирония.

Те са прости, те вярват, че заслужават много, и накрая те се взимат на сериозно. Младите наши идиоти наистина вярват, че българите са номер едно. Това се получи заради липсата на сравнение с нормалния свят, който често е номер едно, но си и признава, че често не е номер едно. Азис, един приятен културен експеримент (с ненормалното) се пропи в обществото, така щото най-невинните го приеха като нормален модел на поведение в пълно съответствие с липсата на каквато и да е обществена самоирония.

„Ние сме номер едно!“ е ясно набито в главите на децата. Ако ги питате защо сме „номер едно“, те ще ви кажат – защото Ивана е казала така в едно интервю в един вестник (Какъв вестник! Тя го казва на концерт).

Дали не съм забравил да си платя вноската по кредита навреме или

Ми се обаждат да ми кажат, че съм надвишил лимита на кредитната карта.

Нищо подобно. Момичето ме пита как съм, как върви бизнеса и продължава с кратко резюме за една банкова инициатива да предоставят „безплатно“ рекламно присъствие за „избрани добри клиенти“ на кредитното подразделение на банката, на търговско шоу, насочено към руския пазар.

Изключително интересна идея и абсолютно безплатна възможност за промоция на бизнеса ти сред другите клиенти на банката ти. Подобен тип „нетуркинг“ инициативи са безценни за развитие на мрежата от контакти и са определено част от най-добрите практики за развитие на бизнеса. Поздравявам банката, за чудесното начинание.

Имам и въпроси?

Коя банка ползвате за кредитните нужди на агенцията за недвижими имоти?

Стреми ли се банката да се впише във вашите уникални фирмени обстоятелства и нужди нужди? Ако да – как?

Какви са Ви впечатленията?

Банката, за която говоря е ProCredit Bank.

Моля изпратете ми вашите данни и напишете нещо за себе си (автобиография) на zakolegi@gmail.com – ще се радвам да се срещна с най-добрите и да обсъдим заедно вашето бъдеще.

Половината от фирмите за недвижими имоти у нас може да бъдат закрити заради нови правила, подготвяни от Евросъюза. Новите изисквания се подготвят заедно с Европейската агенция за недвижими имоти. Те трябва да влязат в сила до края на годината. Част от условията да станеш брокер ще са да имаш специално образование или сертификат, който да дава право да се практикува професията. Вероятно ще има и специални изисквания към сградите, където се помещават агенциите, съобщиха брокери. Пакетът от мерките за пълно легализиране на дейността на агенциите за недвижими имоти все още е в процес на подготовка. Въпреки това прогнозите сочат, че поне половината от брокерите ще трябва да се квалифицират допълнително или да затворят агенциите си.В Румъния се очаква да бъдат закрити 60 на сто от агенциите или общо около 6000 фирми, съобщи местната телевизия Реалитате. Броят на закритите фирми у нас вероятно също ще е голям, защото в момента почти всеки втори безработен става брокер на имоти, коментират от големите компании. Голяма част от тези хора не познават в тънкости професията и заради тях много от чуждите клиенти се оттеглят, допълват от бранша.

Да дам малко светлина по въпроса става въпрос за законопроект подготвен съвместно от Европейската Комисия и Европейската Конфедерация за Недвижими Имоти – CEI (Confédération Européenne de l’Immobilier: European Confederation of Real Estate Agents). България НЕ Е член на тази конфедерация, така че не е известно дали техния проект ще бъде задължителен за България, макар и приет както казват до края на годината.

Ироничното е обаче, че България явно няма нито една браншова организация, която да е наясно с тези новини, нито имат становище по въпроса (Ало! НСНИ?). Озадачаващо е също, че научаваме от масовата преса за това и то с доста повърхностна информация. Ще си отделя един следобед да разуча исикванията и ще ги публикувам в настоящия блог.

1. Секция с новинарски клипинг с възможности за синдикация. Желание от najnaj
2. Персонализирана секция с нива на достъп – публична част и част за членове. Желание от Продавач

Междувременно вижте възможностите на технологиятя Wiki. С тази технология е направена Уикипедия – най-голямата енцикопедия в света с отворен код. Направено е частно (с ограничен достъп) уики на блога. Изпратете ми email за покана.

„Откъде на къде ще си разкривам идеите и знанията в Интернет. Ще си ги пазя за мене.“

„Я пък тоя няма си друга работа. Сигурно не прави сделки и затова има време да прави такива блогчета.“

„Аз всичко си знам. Тия колеги на нищо не могат ме научат“

Мога да изфантазирам всякакви първи мисли, но преди това да се замислим защо ли професията брокер е толкова зле почитана от клиентите в България. Не е ли основната ни мисия на професионалисти да знаем и анализираме информацията от пазара и да проповядваме ценностна система, която да повиши нашата и на услугата ни стойност в очите на клиентите.

Моите първи впечатления от пазара на имоти в България и по-точно от мястото на професионалния брокер са повече от фрапиращи. Няма законодателна рамка, която да определя функцията и практиките на работа на брокерите и агенциите. Дали има нужда от такава е все още дискусия в начален стадии. При настоящата ситуация сектора е оставен да се саморегулира което не е непременно лошо. Има няколко професионални организации като НСНИ и няколко регионални. Та се връщаме на въпроса кой е професионалист и кой не е. Според мен опита, знанията и качествата на един брокер зависят до голяма степен от знанията му за пазара и уменията му да анализира тези познания и да ги представи по начин, който да е конструктивен и информативен, даващ професионален съвет на клиентите. Звучи малко като някакъв псевдо-журнализъм, но не е точно така. Блогинг формата се налага изключително бързо в информационното пространство и е един от чудесните начини да се създава диалог и резултати. Повечето фирми на запад стимулират служителите и партньорите си да споделят професионалните си знания в интернет пространството чрез блогване. Накратко …

Искам да поканя колеги, които биха желали да автори в настоящия блог. Вашите знания и професионализъм могат да достигнат до всеки и да подобрят представата за брокера като професионалист, а не просто комисионер. Моля, ако имате желание да бъдете автор да ми пишете на zakolegi@gmail.com и се надявам да започнем нещо хубаво и полезно за всички нас. Алтернативно коментарите са отворени за всеки.